Знанието е нещо много противоречиво на пръв поглед според Библията. Първо имаме дървото за познаване (знаене на) добро и зло забранено от Бога и водещо до грях и смърт. После имаме цялата книга Притчи Соломонови, която насърчава събирането на знание и действане със знание. Пророка се провиква "людете ми гинат от нямане на знание и понеже ти отхвърли знанието то аз те отхвърлих да не ми свещенодействаш". Идва Исус и казва - "не затова ли се заблуждавате, понеже не познавате Писанията." После Павел казва "знанието възгордява". Човек би могъл да се обърка, и аз съм виждал хора да се объркват относно тия неща.

И понеже говорим за обновяване на ума, за което правилното знание и разбиране имат важна роля, то как да разбираме това "очевидно" противоречие относно ролята на знанието?

Аз мисля, че можем да намерим необходимия баланс още в книгата Притчи. След като отново и отново Соломон насърчава читателите да събират знание, той казва следните думи: Пр. 3:5 Уповавай на Господа от все сърце И не се облягай на своя разум. Пр. 3:6 Във всичките си пътища признавай Него, И Той ще оправя пътеките ти. Пр. 3:7 Не мисли себе си за мъдър; Бой се от Господа, и отклонявай се от зло;

Именно тук е разковничето на това "противоречие". Бог не ни насърчава да си изпразним главите, напротив, насърчава ни отново и отново да имаме знание, да разбираме, да събираме мъдрост и разум. Обаче в същото време казва - добре, имаш знание, имаш мъдрост - НЕ ГИ ПРАВИ СВОЕ УПОВАНИЕ, НИТО ИЗТОЧНИК НА ЖИВОТ! Уповавай на Господа от все сърце, не се облягай на своето знание, на своя разум и на разбирането което имаш. Или с други думи - имай знание, но не уповавай на него! Не взимай решенията си на база на знанието, което имаш, но признавай Господа да те насочва в твоите решения и Той ще оправя пътеките ти! колкото и знание и мъдрост да имаш - ОСТАНИ СМИРЕН! Не позволявай на знанието да те възгордее, не го считай за достатъчно условие да се мислиш да можеш, за силен за знаещ. Без Божието водителство и благодат ще бъдеш измамен и ще загинеш. Ето защо аз това съм разбрал, че Бог ни насърчава да имаме мъдрост, способности, уменя и знания, но в никакъв случай да не счетем, че те са достатъчни да взимаме решения и да живеем живота си базиран само на тях. Знанието и мъдростта и способностте, трябва да се пазят в смирено сърце, съкрушен дух и ум, който помни и съзнава своята недостатъчност и зависимост от Бога, който има крайната дума и единствен който дава Живот! Ето защо е написано за обновения ум:

Ис. 26:3 Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, Защото на Тебе уповава.

Съвършен мир е невъзможен без обновен ум. Увереността, стабилността и непоколебимостта не са просто дело на сърцето, те са дело на сърцето И УМА в съгласие и единство относно правилното знание И упованието на Бога. Дори сърцето да иска да уповава на Бога, ако ума се клати, не е убеден, измамен е от лъжи или лъжеучения упованието ще бъде крехко и мира несигурен и нетраен. Днес вниманието ми беше насочено към думата "advertising" която се превежда на български като реклама, рекламиране. Реших да изследвам произхода и корените на тази дума и това до което достигнах беше невероятно. Думата се състои от две части идващи от латински, а именно ad и verto. Ad означава - да обърнеш внимание, да се приближиш към, да забележиш. Verto означава да се обърнеш към. Размишлявайки върху тези неща напрактива аз установих, че тази дума напрактика дефинира начина за обновяване на ума, а именно ума се обновява според ония неща на които обръщаме внимание, който забелязваме, към които се проближаваме в мислите си. Резултата от това е обръщане към посланието на което сме обърнали внимание. Не случайно ние сме бомбардирвани постоянно от реклами и послания, които се опитват да хванат дори за малко вниманието на нашия ум, реклами за които се плащат стотици хиляди и милиони. И защо ли? За да може да ни обърнат (сиреч спечелят) да желаем и купуваме, онова, което те рекламират. По същия начин, ако ние обръщаме внимание на това, което Бог казва в Словото Си, ако размишляваме върху онова което ни казва чрез Творението Си, онова, което ни насочва чрез Духа Си, ако мислим върху него, ако се стараем да го разберем, ако му обръщаме внимание, ако се приближаваме към него в мислите си, в съзнанието си, в обмислянията на решенията си, то ТОГАВА, нашия ум ще се обновява според Истината! И ако това не се случва просто инцидентно, а е един непрестенен процес, както дишането и храненето, то рано или късно ние ще предобием един изключително обновен ум, който ще донесе духовна зрялост и стабилност отвъд всичко, което сме си представяли, че е възможно да постигнем в християнския си живот. ---- Исус Навиев 1:8 Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {|Или|, постъпваш благоразумно.}†.

На почти всички места в Словото, където има заповед за изпълняване на Закона и повеленията на Бога се използва думата "внимавай": Римляни 12:2 И недейте се съобразява с тоя век {|Или|: Свят.}‡, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено.

Думата "преобразявайте" е думата "метаморфоза" в гръцкия, което е биологичният термин, когато става въпрос за минаване на същество от един статий на разтеж в друг. Писано е, че "метаморфозата" става "чрез обновяването на ума". И това е точно така. Вижте в наши дни как филмите, рекламите, музиката и други влияят върху ума и преобразяват обществото. Не само ума на обществото, ами и техните действия, навици, говорене и всичко. Обновяването на ума не става, когато отидем на някое богослужение, но преди това сме изгледали сериалите, рекламите, напълнили сме си ума с последните вицове, последните игри, последните песни от радиото. ----------- Подозирам, че средата има голямо значение за този процес. Това с кого се срещаш и говориш може да ускори процеса, но също така да го забави, че дори и да го спре. --------- Много вярно за средата, именно затова Божието Слово казва: Пр. 13:20 Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.

Средата от своя страна не е само това, което правиш, заедно с другите хора от средата, но и това което чуваш и виждаш от тях. В този смисъл телевизията и киното се явяват също среда, където виждаш и чуваш какво се прави от най-вече от безумните и можем да си направим извода за какво влияние и ефект въху живота си говорим. -------

В нашето събрание, ако мога да приложа нещо, стана така : -
1- започнахме да се събираме -
2- станаха конфликти помежду ни - причина - издигането на истината и събарянето на олтари на лъжа и институционални ереси
разцепления -
4- Бог започна да ми показва нещо много ОСНОВНО : людете искат знамения, помазание, чудеса, "Бог да Се движи", но съдовете не са осветени.

В тази поредица могат да се видят немалко неща. Първото е, че истината не се обича. Мисля, че ако не се освещават хората спрямо истината няма да минат изпитанието. Мисля че истината е поругана. Мисля, че стоим масово в заблуди, ереси, лъжи на институционалните структури, всякакви окови. Мисля, че мнозина искат своето си, но не и Божието.

Мисля, че учението на Назарянина е претърпяло вековно поругаване, извъртане, преиначеване, изкривяване и нагаждане спрямо един модел и една матрица, които, когато Той дойде и ги разкрие, мнозина ще викат в ужаса си за милост, но ще бъде късно, УВИ. Ако не дойде СКРЪБ ПО БОГА у всеки един, който се е отвърнал от светските страсти и призовава Името, Що е над всяко друго Име, то непременно няма как да се спасим душите ни. Намираме се във времена на зло, заблуда и краен антагонизъм СПРЯМО ИСТИНАТА. Хората с цената на всичко ще пазят лъжата в себе си и около тях, не знаейки, че е лъжа, но ще я любят, не знаейки че по този начин те са рожби на сатана. Бог ги е предал на заблуда. Ужасно е. Поквареността е такава, че освен да викам да милост - първо за себе си и за семейството си, а после за тези, които са Божии, не виждам какво, на този етап. Милост, Господи, милост! -

---------------------------------------------- Моят личен съвет е да се забрави всичко, на което сте били учени и какво сте чували тук и там и да видите какво наистина пише в Библията с голямо смирение, защото може би 99% от нещата, които знаете ще се окажат погрешни и ще останете без основа. Всичко ще се срине и тогава ще трябава да започнете от 0. За това се изисква голямо смирение. Другото нещо е да престанете да слушате "християнската" шир-потреба музика, която сте слушали винаги. Чак след това ще може да започнете да градите наново.
-----------------
- обновяването на ума е също изтрезняване на ума. Тук е добре да се отбележи какво е изтрезняване. Преди всичко за да има изтрезняване трябва да има опиянение, за да има опиянение, трябва да има вино, или алкохолна напитка. В Писанията виното означава "учение" - а учението включва не просто сбор от определени доктрини, както го разбират гърците а начин на живот, както го разбират евреите. Начина на живот се определя от идеи, информация, постановки, принципи, концепции, системи, схеми и цели. Всички тия неща формират "виното" което опиянява ума. Трябва да се има предвид, че виното на света не е единственото вино, съществува и виното на релиията, или виното на Вавилонската блудница, което е по-силно и по-трудно за изтрезнаване от това на света.

- обновяването на ума се постига единствено чрез запознаване издълбоко със Словото и постоянно взаимоотношение с Бог. Тук казаното е много обобщено и не внася практична яснота за самия процес. Именно поради липсата на обоновяване на ума според Истината всеки си разбира "дълбокото запознаване със Словото" и "постоянното взаимоотношение с Бога" по негов си начин. С други думи подобна инструкция не извежда човека, но го връща обратно в изходна позиция, защото такава инструкция е подвластна на интерпретациите на необновения ум. За нас е важно да помогнем на необновения ум по такъв начин, че да може да стъпи на твърдо и да излезе извън собствените си възприятия и интерпретации.

- скръбта по Бога е необходимо условие за обновяването на ума. Състоянието на необновения ум води човека до съществуване, което е оскърбително и напълно неприемливо за Твореца. Това е все едно да вземете чисто нов автомобил създаден с голямо внимание към детайла и вложените технологии и да го превърнете в курник, където да отглеждате кокошки. Ако един човек повярва в Христос, но не продължи напред с пълноценно обновяване на ума, той ще се превърне в карикатура и укор, и в крайна сметка ума му ще го завлече обратно при източника на необновеното му мислене.

- да се забрави всичко, което човек е учен и чувал тук там и да се види какво наистина пише в Библията с голямо смирение. На човек му е невъзможно да "забрави всичко" - просто няма как човешкия ум и ценностна система да останат празни. Ето защо добрия съвет е не да се "забрави всичко" но човек да има готовност и разположение на сърцето ДА ИЗПИТА ВСИЧКО и да постави абсолютно всичко под съмнение и преосмисляне. Глада и жаждата за истината са основен елемент за да може това да се случи.

- да се отсече слушането на християнската музика, масово тиражирана по църквите. Това безспорно е добър съвет, но човек трябва да има вече достатъчно обновен ум за да може да осъзнае нуждата от подобно нещо. На необновения ум ще му е трудно, ако не невъзможно да схване защо подобно нещо би било необходимо. Нещо повече, бих казал, че един ум който е в процес на обновяване няма да има нужда от подобна инструкция, защото той сам ще достигне до същия извод рано или късно.
------------------------
Виждал съм с очите си как евреи гледат с израз на съжаление това, което се случва по днешните "църкви". Чувал съм коментари от тях относно различните религиозни практики, които се считат за "нормални" и техните коментари са все с 1 и същ въпрос — откъде научихте това?.

Това е много важен въпрос.

Другото, което е много важно е да се обърне внимание на живота, който живеете (това го казвам в случай, че сте излезли от лекционните събирания, където се плаща членски внос) — как се отнасяте към съпруга/съпругата си, как възпитавате децата си, какво ядете, как си вършите работата, как шофирате, как се обличате и т.н...

Това са неща, които са толкова много игнорирани от днешните "християни", защото според гръцката философия, на която са научени, това са "материални неща".
--------------------------
Споделяйки горе първите сблъсъци в нашето събрание, аз искам да обърна внимание на няколко важни, много важни неща. Ще ги "zip"-на с уговорката да се прочете внимателно.

-1- единият "свят ден" (т.е.- денят за „Празнично Богослужение”- обикн. е неделя) пречи на основни неща, които са в основата на достигането на истината. Това е именно достигане на/до истината, покорство на писанията, а не на традицията, или на институционалните образци на вяра и на Самият Бог, в които образци е ВПЛЕТЕН образът на Единният, но има СМЕСИЦА, която е мерзост и гнусота в Божиет очи. Това са много силни думи. Единият свят ден пречи на честите събирания на вярващите, на животът на Тялото.

-2- Истината е не относително понятие, но е свързана с Личност - с Исус от Назарет. Когато Той не е представен добре и ясно - тогава и тя - самата е поругана и омърсена.

-3- покорство на писанията. До това, както и до следващото, а именно :

-4- зрялост във вярата в Божият Син НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДОСТИГНЕ по никакъв начин по установените пътища.

  Тогава ?

-1- комуникация в смирение - всеки да почита другият и да внимава на себе си.
-2- размишления върху писанията, дебати, всеки да се научи да представи и защити на база писанията това, в което вярва, като изпитва и себе си и другите, които са на противна позиция, молейки се и стоейки в смирение пред Бога (несчитащ се за повече).
-3- постоянен живот, постоянни, чести виждания помежду вярващите, живот заедно.

 Това ако се презира, вярващите НИКОГА няма да достигнат до пълнотата на това, което днес се представя като „християнство”. Няма да се разбира какъв ВСЪЩНОСТ е другият, наричащ сам – себе си „брат”, или „сестра”. Взаимопомощ и обща работа. Други.

-4- споделяне на видения и слово – уж дошло от Бога. Всяко нещо, което е чуто трябва да се тества с ясното разбиране, че става въпрос за ОБЩНОСТ и за ПРИНАДЛЕЖНОСТ към нея. Поемане на отговорност. Приемане на коректив, корекция, изобличение, тест на всяко едно нещо. Отстъпчивост трябва да има, а  обидчивост, нараняване и свръхчувствителност отстъпват пред ЯСНОТО СЪЗНАНИЕ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ Е ЧАСТ ОТ ТЯЛОТО и не може да си позволи да е носител на заблуди и демонични учения, понеже това е зъл квас.

-5- така се открояват т.н. „одобрени” човеци. Това е началото на промяната ПЪРВО СПРЯМО пърообраза, даден ни като СРЕДА за взаимен живот, живот в християнско общение и събрание. Всеки ТАМ И ТОЧНО ТАМ ще претърпи сблъсък с истината, но ако се отрече да е част от нея – то той търси своето си и се дели от Тялото. Оттам се започва търсенето ПОЛЗАТА НА ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.

ТОВА ИМЕННО ни остави Исус.
-------------------------------------------
Покаянието е една от многото неосмислени думи в Писанията. Няма да изброявам това, което днес се смята като покаяние, но искам първо да спомена, че тази дума няма религиозен смисъл.

На еврейски и гръцки думите, които се използват за "покаяние" имат близък смисъл и той е "да размисля", "да въведа в ред".

В наши дни покаянието е уеднаквено с емоционално съжаление, но Словото дава да видим, че става въпрос за нещо съвсем реално. Не случайно Христос сравнява човек, който започва да ходи в Божиите пътища като един, който трябва да си пресметне разходите предварително, за да не би да не може да доизкара това, което е започнал и да му се смеят после. Христос казва няколко притчи по този въпрос, с което иска да наблегне, че става въпрос за едно съвсем съзнателно преосмисляне на това, което е Божия път.

И наистина съм съгласен, че покаянието (в смисъла, който дава Божието Слово) е началото на обновяването на ума — размисляне за всичко, което сте били учени, размисляне за музиката, която слушате, размисляне за храната, която ядете и всичко друго, от което е било обременено цялото ви същество.

Аз много харесвам пасажа, където се казва, че Авраам размисли и като знаеше, че Бог може да възкресява и от мъртвите послуша Божията заповед и тръгна към хълма Мория. Това е плод на здрав разсъдък и обновен ум, а не на сляпо доверие.
------------------------
Не съм много убеден, че това е точно така. Гръците думи са "метаноя" и "метанео", които имат смисъл на : метаноя : угризение, изпитване на скръб, поправление, поправка, влизане в правият път, обръщане, преобръщане на нещо, неговото "катурване" с краката нагоре, обръщане на посоката на движение; метанео : да мислиш различно, да преразгледаш и преосмислиш отново. Еврейската дума за "обръщане" (към Бога) е "да се върнеш обратно", като пълният семантичен комплекс е: A primitive root; to turn back (hence, away) transitively or intransitively, literally or figuratively (not necessarily with the idea of return to the starting point); generally to retreat; often adverbially again: - ([break, build, circumcise, dig, do anything, do evil, feed, lay down, lie down, lodge, make, rejoice, send, take, weep]) X again, (cause to) answer (+ again), X in any case (wise), X at all, averse, bring (again, back, home again), call [to mind], carry again (back), cease, X certainly, come again (back) X consider, + continually, convert, deliver (again), + deny, draw back, fetch home again, X fro, get [oneself] (back) again, X give (again), go again (back, home), [go] out, hinder, let, [see] more, X needs, be past, X pay, pervert, pull in again, put (again, up again), recall, recompense, recover, refresh, relieve, render (again), X repent, requite, rescue, restore, retrieve, (cause to, make to) return, reverse, reward, + say nay, send back, set again, slide back, still, X surely, take back (off), (cause to, make to) turn (again, self again, away, back, back again, backward, from, off), withdraw.

-------------
Еврейската дума за покаяние има буквално значение да "въздъхна". Предполагам си уцелил друга дума.
------------
Размишлявайки върху темата и, между другото, виждайки и в нагледност как стоят нещата, бих казал, че за едно добро и праведно обновяване на ума според писанията, а не според църковната традиция и църковните предания (защото освен православните такива, си имаме и евангелско-протестантски), решаваща роля имат два основни фактора :

-1- климата на събранието

-2- направлението, директивите, насоките, които взимат водачите пред Бога
------------------
Искам да добавя още нещо, което може би ще внесе още светлина върху това, че човекът е нужно съвсем съзнателно да се обърне към Бога и това не става за 5 минути.

Когато Христос говори по отношение на тези, които искаха да го следват, Той спомена няколко много конкретни неща по отношение на съзнателното решение на човека и задължителното време, което човек трябва да отдели за разсъждение.

Лука 14
...
25. А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
26. Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
27. Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28. Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
29. Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:
30. Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

В този текст се вижда, че ако дойде някой при Христос, той първо трябва добре да знае къде отива и какво ще му струва. Днес става точно обратното — по разни "евангелизации" хората биват привиквани при "христос" (който не винаги е истинският Месия) и те отиват със сълзи на очи, обаче без да знаят какво следва и Кой е Христос.

Когато Павел беше срещнат от Христос на пътя, той започна с въпроса: Кой си Ти Господарю?. Тогава гласът му отговори и Павел прекара няколко дни в пост и молитва след това. Тези дни бяха периодът, в който той съвсем съзнателно и ясно се обърна към Бога, защото вече знаеше каква е кулата, която трябва да съгради и вече беше пресметнал разходите, защото знаеше, че това може да му струва живота.

Това първоначално обновяване на ума е изключително критично и важно и почти не присъства у повечето т.нар. "християни" днес. При някои от тях, това разбиране и "пресмятане на разходите" идва след време.

Разбира се от тези моменти нататък обновяването на ума става постоянно и ежедневно, според Божиите цели и намерения.
--------------------------
 
/откъси от дискусии на християни/    

Кое е "знание"- и кое "незнание"?
Кое "учение" е от "Бога" и кое от "Дявола"?
Как да разпознаем "доброто" от "злото"?
Тия, последните- еднакви ли са за богове и хора?

Чрез запознаване с Писанието-Библията. Който наистина се интересува ще открие там каквото е нужно. Не по новините и простотиите по телевизиите.

А ако досега не сте знаели какво е истина и какво лъжа...как сте живели досега?

А нима Вие знаете? Тогава, просто отговорете!

Това е внедрено в съвестта на човека, според която всеки решава как да постъпва. За всичко. Написано е в съвестта. Да върши праведното и да обича милост, да ходи смирено с Бог.т.е Бог да бъде наистина върховен авторитет за човека-това е доброто. Пише го точно в Библията-Михей 6гл. Дори имам конкретен такъв пост назад в блога отпреди няколко месеца. Това е основополагащ въпрос, чието пренебрегване виждаме какво носи.......

Не виждам какво общо има с Божията Правда?
А в "съвестта" човешка защо да се ровим?
Виждаме, на какво сатанинско зло е способна.
Изобщо, върнахме се там, дето бяхме- в киреча.

Aко Библията все още не е авторитет за вас, потърсете какво е накарало апостолите Христови да стигнат дотам, щото да загинат за вярата във възкръсналия Божи Син. Хора като Михей са били съкрушени и смирени хора, чрез които Бог е благоволил да даде Писанията на човечеството чрез пророците. Докато ни е подарил освен това и животът, който живеем и който е дар.
Бог се противи на горделивите и опаките, и те трудно стигат до Божиите истини, до които достигат смирените хора, ако и да не са учени от системата на този свят, който е враждебен на Бога.

А "знанието" е противоречиво.. дааааа! На отправения ми (от Вас) въпрос:.. след толкова "мъдри" напътствия, как да се вярва на Библията? Колко ерудирани хора са били съкрушени през вековете от "църквите"? "Апостолите" , борците за свобода, просвещение и кой ли не - не е загивал за СВОЯТА правда- но тя едва ли е "универсалната". Откъде знаете, че Бог "се противи" на опаките, с какво "блестят смирените"-скотоподобни? Гениите са променяли мирогледа на милиони, въвеждали са логика в безумната масова и религиозна "наука". Време е да се замислите..

Ясно ми беше че доста скучаете, нещата не идват наготово и лесно като рекламите и бързата храна. Бъдете здрава!

При все че не гледам реклами и не консумирам "бърза храна"! И не "скучая", а активно размишлявам! При Вас "нещата" ще дойдат още по-бавно-може би, никога!

казахте едно голямо нищо, публикувал съм толкова дълъг пост-този същия, ако не разбрахте-именно защото съм размишлявал,живял и търсил. 32 години откакто започнах да чета Божието Слово/което за някои е едно нищо-но и това го пише вътре-че ще има такива хора. /Гледайки назад в живота си, виждам,че най-големите грешки в 58 годишния си живот съм правил, когато съм пренебрегвал писаното в Книгата. Вие погледнахте публикацията и без да мислите, понеже не сте научена, и тръгнахте с въпроси, чийто отговор не ви интересува, защото не ви отърва да се покорите на Бога. И във време на войни питате-кое е добро и кое лошо. Щеше да е смешно но не е - а е тъжно. Нямам време за глупости. Не са за мен.