Писанието казва, че понякога е добре, че стават разделения между християните в събранията. Така се вижда кои са одобрени.
Много неправилно и грешно е обаче ти да си този, който предизвиква раздори, разцепление и наранявания. Да отклониш хора от друго събрание след себе си, да се самопровъзгласиш за пастор и да смяташ, че вършиш Божието дело чрез действия, които Бог ясно заявява в Словото Си, че не са му угодни.
Но ако реално се смириш, истински се покаеш и първо извадиш гредата от своето око и потърсиш мир с другите, това наистина е от Бога. 

Споровете са необходими, когато са идейни са полезни. А раздорите обикновено се подклаждат от вън с определени цел и интереси.

Така мисля също. Дискусиите и търсенето на истината са препоръчителни. А раздори се случват и от ненужна амбиция и въздигането на нечие его.