След 1990 г. у нас навлезе християнство от което и аз научих доста. Добро беше,че чрез тях Библията стана по-достъпна. Можеше да се купи, когато аз през 1991 все още не можех да си я купя от официалната църква. Не се предлагаше за свободна продажба.
Но с годините си пролича явно,че най-важното за тези християни е да получават. Да искат. Да притежават.
Бог обаче не е дядо мраз.

Христос когато беше на земята не искаше нищо. Освен глава някъде да подслони и да върши волята на Бога. Не командореше и не се перчеше.
Сравнявайте думите, делата и живота на Христос с това, което днес ви претендира за християнство. Християнството е Христос от евангелието. Да придобиваш Христоподобен характер. Истински на слово и на дело.

Той, Който има цялата власт беше скромен. Можеше даже и да избегне разпятието, защото имаше на разположение хиляди ангели да го избавят. Но Той се смири.

Един случай: Заведох един приятел в една църква да послуша за Бог. Имаше някакви душевни терзания и мъчения. Исках да помогна, не беше достатъчно че му казах за Божията сила и бяхме говорили не един път.  От първите минути обаче още се заговори за пари и дарение. Моят приятел ме погледна и каза: Стига бе, и тук ли??? След малко излязохме.

Всеки, който търси докрай Истината напусна такива църкви. Някои основаха други църкви, после от тях излязоха други църкви и така до безкрай. Хаос.
А Христос това, което каза на израелтяните преди 2000 г. вероятно го казва и на нас днес: "Как исках да бъдете едно стадо с един пастир, но вие не искахте."

А и всеки сам за себе си ще отговаря пред Бога. Не важат оправдания: другите така ми казаха.

Търси истинското дори и сам. Това е личното ми мнение. Охолството на свещеници, пастори и други не е оправдание за нечие неверие.
Всеки има собствени отношения с Бог и собствено призвание от Него.

Бог да бъде с всички нас!