Днес, все по- често, вярата в Бог се заключава
не в това че вярваме в Него,
а че Той все пак ще ни помогне...

Когато човек е добре, той не се замисля има ли Бог, няма ли, или какъв е ако Го има? Какво ме касае мене това, дали има Бог или няма? Човек тогава си възобразява,че всичко зависи от самия него, че е господар на живота си. Да, но след време идва проблем, друг, идват болести или големи разочарования. И тогава се сеща да пита и търси. Една позната казваше: Като че ли Бог е бърза помощ, само тогава се сещат за Него, Когато имат проблеми и болести. А Бог всеки ден прави слънцето да изгрява и да топли и свети. Всеки ден ни дава жизненото дихание. На много хора Бог чрез бедствие отваря ушите им за вярата. Бог да бъде с нас. Амин!