ИЗ „ОХРИДСКИ ПРОЛОГ“ – 10 ЮЛИ

РАЗСЪЖДЕНИЕ

Мисълта за смъртта е като леден душ[1], който гаси пожара на страстите. Псалмопевецът казва: Не бой се, кога човек богатее…защото, умирайки, нищо няма да вземе; славата му не ще отиде подире му ( Пслм. 48. 17 – 18 ). Кой няма да се засрами, като види, че понякога и невярващите по-добре разбират нашата земна нищета, отколкото някои християни? Като умрял халиф Саладин, според завещанието му, пред ковчега му вървял глашатай, с копие в ръце, и на копието имало закачена една риза, а глашатаят викал:  „Великия Саладин, който завоюва цяла Азия, и накара да треперят от него много държави, и който победи царе, ето от цялата си слава и от всички свои поданици, не отнася със себе си нищо, освен тази жалка риза.

БЕСЕДА за духовните задължения на пастиря

Пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото  ( 1 Петр. 5, 1 – 3 )

Ето устава за пастирите на Христовото стадо! В няколко думи апостол Петър е изобличил три страшни страсти, които превръщат пастирите във вълци, и това са - страстта на гордостта (като го надзиравате не принудено ), страстта на сребролюбието (не заради гнусна корист ), и страстта на властолюбието ( и не като господарувате над причта ). В противоположност на тези зли страсти, апостолът е посочил три добродетели, които трябва да украсяват Божия свещеник, и те са - страх Божий ( доброволно (и богоугодно) ), усърдно ( от усърдие ), и с пример (като давате пример на стадото). Този устав, апостолът дал не само като учител, а и като пророк. Защото столетията са показали главно два вида пастири - едните, които се ръководели в управлението на Църквата от своите страсти - гордост, сребролюбие, и властолюбие, и други, които са се ръководели от страхът Божий, усърдието и примерното служение. От онези, първите Църквата е страдала, но не е загинала, докато те погинали. А от тези, вторите, Църквата възраствала, напредвала и сияела в света. Едните са вълци, а другите - пастири. Едните са врагове и на хората и на Бога, другите са приятели и на хората и на Бога. Пастироначалникът Христос ще потърси сметка и на едните, и на другите, за всяка овца, т.е. за всяка човешка душа, и ще заплати всекиму по заслугите му.                                                   

За гордостта, сребролюбието, и властолюбието, на така наречените пастири, ще заплати с вечен огън, а за страха Божий, усърдието и примерната служба на истинските пастири – с вечна радост.

О, Господи Иисусе, Пастирюначалнико, помогни на пастирите на Твоето словесно стадо в пълнота да изпълнят заповедта на Твоя свети апостол. На Тебе слава и хвала вовеки. Амин.

Автор – Св. Нколай, еп. Жички и Охридски

[1] В ориг. – хладен плясък